Критиците нареждат романа "Хляб по водите" (1981) сред най-добрите произведения на Шоу. Външната занимателност тук е значително по-сдържана, отколкото в ранните му години, затова пък драматизмът на повествованието и психологическата дълбочина, постигната при разработването на характерите, възвисяват с респектиращо майсторство за аморалноста и разрушителната сила на големия бизнес до вълнуваща художествена присъда над социалните взаимоотношения в американското общество. Тежките нравствени изпитания, през които преминават героите, не извеждат към светлия хоризонт на един живот, изпълнен с достойнство и удоволетворение от съграденото , а към мрачните въртопи на безнадежността и примирението. Библейският епиграф "Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш" определя от самото начало суровата тоналност на произведението, добиваща във финала трагичната значимост на обречеността.