Четири години след като книгата „Записки от селската кръчма“ се появи на пазара и спечели хиляди фенове с автентичните си истории, от печат излезе и нейното продължение – „Крадецът на слама“.
Същият обем страници и почти същият брой разкази като в „Кръчмата“, но съвсем друг прочит на селския живот от автора Николай Илчевски. Няма го изобилието от изневери и спонтанни прояви на размножителния нагон в какви ли не форми, но за сметка на тази „липса“ книгата изобилства от истории със селски семейства, чиито деца са вече в големия град или в чужбина. Освен обикновения разделителен синор между града и селото, авторът разглежда и набезите на единия свят в другия – когато театрална трупа разбунва селото и когато непредубеден селянин се оказва в столичен театър. Когато българин вижда какво бедствие е да спре токът в голям канадски град за повече от денонощие – колко страшно е за балканеца с тоалетна на двора да живее в небостъргач, в който няма вода в тоалетната… Какво става с местния доктор, който се пристрастява да яде чесън или каква е драмата на свекървата, когато синът купи миялна машина на жена си в село. Как селската къща се превръща в дом с вана в банята и с вана в двора, зад доматите, когато селският мъж държи на градската си жена, и какво става с нравите, когато в западнало село броят на местните хора се изравни с броя на живеещите канадци, италианци и французи в него…
Кой е крадецът на слама и дали той извършва изобщо някакво престъпление, какво е легендарното корейско „кимчи“ и дали не го готвят по нашите села със свинско от памти века …? Кога и как едно прасе може да стане на цвят като мандарина, как се усмирява селски похотливец, колко повече от испански тореадор може да преживее селския бикар, какво е животинското танго, какво са снежинките на тиган, как ловува ловецът на изкипяло мляко и коя е царицата на сметището…?
86 прекрасни истински истории от българските села, разказани с неподражаемия стил на Илчевски, когото някои сравняват с Елин Пелин, с Чудомир или Йовков, а той държи да прилича на себе си.
Както в първата си селска книга – „Записки от селската кръчма“, така и в тази, авторът се стреми да ви разплаче от умиление, от радост и от състрадание. Но в същото време успява и да ви разсмее, да ви задави от смях, да ви трогне с уникалната смесица от хлипане и кикот…, да ви разпъне между горестта на селската самота и величието на човешкия дух, затворен в обикновени хора, наричани селяни…